Родът Гешови дава премиер и кмет на София
През последните години занемарената историческа сграда на бул. " Патриарх Евтимий " № 7 в София е обект на полемики. Тя е оповестена за монумент на културата от локално значение и се предлагат инициативи за нейното реновиране. Основният мотив е, че къщата е тясно обвързвана с една от най-известните семейства в българската история – тази на Гешови.
Безспорно най-значимият неин член е Иван Евстратиев Гешов (1849-1924). Роден в Пловдив, той приключва финансови и политически науки в Манчестър. През 1872 година се завръща в Града под тепетата и се занимава с търговия. По време и след Априлското въстание осведоми европейската общност за ситуацията в българските земи. За тези си изяви е задържан и наказан на гибел от турската власт. Амнистиран е след подписването на Санстефанския кротичък контракт. След Освобождението през 1878 година взе участие ефективно в устройването и обществено-политическия живот на Източна Румелия. Първи ръководител на Областното заседание. В края на 1883 година се преселва в София. Директор на Българската национална банка, министър на търговията и земеделието и ръководител на първото Пловдивско ревю през 1892 година Лидер на Народната партия, депутат в единадесет Обикновени национални събрания и в две Велики национални събрания, ръководител на ХІ и ХV нормално национално заседание (1901, 1913). Министър-председател и министър на външните работи (1911-1913). Противник на ръководството на Александър Стамболийски, през 1922 година емигрира във Франция. Иван Евстр. Гешов е също по този начин ръководител и почетен член на сдружение " Славянска сказка ", ръководител на Българския червен кръст (1898-1924), почетен член на Съюза на кооперациите. Дописен и постоянен член на Българската академия на науките, а от 1889 година до гибелта си е и председател на най-голямата научна институция. Той е един от донорите на академията, с огромни заслуги за построяването на постройката ѝ. Всепризнат човеколюбец, през целия си живот подкрепя с великодушни дарения сдружения, читалища, църкви и лечебни заведения. Субсидира издатели на вестници, списания и книги. Финансира голям брой дарителски фондове. Гешов е
измежду най-ярките представители на икономическата мисъл в България
Възгледите си излага в студии върху финансовата политика, разгласява и поредност от мемоари. Изключителната му разностранна обществено-политическа, финансова и дарителска активност е високо оценена от неговите съвременници. И през днешния ден името на Ив. Евстр. Гешов попада в най-големите международни енциклопедии.
Друг съумял член на рода - Иван Стефанов Гешов (1854-1932), е братовчед на Ив. Евстр. Гешов, политик и посланик, също роден в Пловдив. Завършва Робърт лицей в Цариград и следва в Оуенз лицей в Манчестър. Той е един от водачите на Народната (Съединистка) партия в Източна Румелия, по-късно се причислява към Народната партия на Константин Стоилов. Кмет на Пловдив 1880-1883 година Председател на Постоянния комитет на Източна Румелия. Израства като партиен водач, управлява съединистката пропаганда, редактира в. " Съединение ", обикаля с дипломатическа задача Европа в интерес на обединяването на Северна и Южна България. В идващите години е дипломатически сътрудник и пълномощен министър в Париж (1897-1901), Цариград (1901-1903, 1906-1909, 1914-1919), Виена (1904-1906, 1909-1910), Берлин (1910-1913) и Берн (1919-1920).
Техен братовчед е и един от софийските кметове – Иван Димитриев Гешов (1857-1934). Той е роден в Цариград. Началното и междинното си обучение получава в тамошния Робърт лицей. След Освобождението се завръща в Пловдив. През 1880 година постъпва на работа в Министерството на външните работи и изповеданията. Заема длъжности в българските дипломатически агентства в Цариград и Белград. Завършва право в Париж и от 1889 година се занимава с адвокатска процедура. На два пъти е избиран за депутат в VІІІ и ІХ нормално национално заседание (1894-1898). Заема кметския стол в Столичната община от 23 май 1912 до 11 февруари 1914 година По време на неговото кметуване България взе участие в две войни за национално обединяване. Мобилизацията разстройва активността на всички общински служби. Въпреки това кметската администрация под управлението на Ив. Гешов продължава напъните си за решаването на настоящите проблеми. Общинският съвет отделя особено внимание на жилищния въпрос в столицата и разрешаването на разногласията с бездомниците. Предприети са ограничения за подкрепяне на бедните софийски фамилии, чиито мъже са свикани под бойните флагове - с финансови средства, храна, облекло и безвъзмездна здравна помощ. Издадени са
разпоредби за запазване на София от епидемии
След дълготрайно създаване е открита постройката на Софийската минерална баня (13 май 1913 г.). Завършен е градежът на 7 съществени учебни заведения, продължени са две трамвайни линии. Павиран е най-хубавият площад в столичния град – " Александър Невски ". В началото на януари 1914 година Ив. Гешов подава оставка заради здравословни аргументи.
Но дано се върнем още веднъж към въпросния дом на бул. " Патриарх Евтимий ". Има разнообразни догатки кой е живял там. Твърди се, че къщата е построена от Ив. Евстр. Гешов и е населявана от неговото семейство. Това обаче не дава отговор на истината. Той фактически има няколко солидни сгради в центъра на столицата. Едно от тях, на ул. " Сердика " №4, подарява на Българска академия на науките. Неговият дом обаче се е намирал на бул. " Цар Освободител " №14-16. По своето великолепие и вътрешно обзавеждане триетажната постройка с просторен двор съперничи на двореца. По време на англо-американските бомбардировки през 1944 година домът на Гешов е тежко обиден. В оживялата приземна част през 1950 година се открива Музеят на революционното придвижване, който действа тук до края на 80-те години на предишния век.
А къщата на бул. " Патриарх Евтимий " е издигната със средства на Ив. Стефанов Гешов през 1905-1907 година по план на арх. Никола Лазаров. В нея е живял синът му Никола Гешов. За страдание, няма данни за неговата биография и професионална кариера. Съвсем епизодично се загатва, че е бил посланик. Самата постройка може по-лесно да бъде възобновена в истинския си тип, стига да получи статут на монумент на културата от " национално значение ".
Безспорно най-значимият неин член е Иван Евстратиев Гешов (1849-1924). Роден в Пловдив, той приключва финансови и политически науки в Манчестър. През 1872 година се завръща в Града под тепетата и се занимава с търговия. По време и след Априлското въстание осведоми европейската общност за ситуацията в българските земи. За тези си изяви е задържан и наказан на гибел от турската власт. Амнистиран е след подписването на Санстефанския кротичък контракт. След Освобождението през 1878 година взе участие ефективно в устройването и обществено-политическия живот на Източна Румелия. Първи ръководител на Областното заседание. В края на 1883 година се преселва в София. Директор на Българската национална банка, министър на търговията и земеделието и ръководител на първото Пловдивско ревю през 1892 година Лидер на Народната партия, депутат в единадесет Обикновени национални събрания и в две Велики национални събрания, ръководител на ХІ и ХV нормално национално заседание (1901, 1913). Министър-председател и министър на външните работи (1911-1913). Противник на ръководството на Александър Стамболийски, през 1922 година емигрира във Франция. Иван Евстр. Гешов е също по този начин ръководител и почетен член на сдружение " Славянска сказка ", ръководител на Българския червен кръст (1898-1924), почетен член на Съюза на кооперациите. Дописен и постоянен член на Българската академия на науките, а от 1889 година до гибелта си е и председател на най-голямата научна институция. Той е един от донорите на академията, с огромни заслуги за построяването на постройката ѝ. Всепризнат човеколюбец, през целия си живот подкрепя с великодушни дарения сдружения, читалища, църкви и лечебни заведения. Субсидира издатели на вестници, списания и книги. Финансира голям брой дарителски фондове. Гешов е
измежду най-ярките представители на икономическата мисъл в България
Възгледите си излага в студии върху финансовата политика, разгласява и поредност от мемоари. Изключителната му разностранна обществено-политическа, финансова и дарителска активност е високо оценена от неговите съвременници. И през днешния ден името на Ив. Евстр. Гешов попада в най-големите международни енциклопедии.
Друг съумял член на рода - Иван Стефанов Гешов (1854-1932), е братовчед на Ив. Евстр. Гешов, политик и посланик, също роден в Пловдив. Завършва Робърт лицей в Цариград и следва в Оуенз лицей в Манчестър. Той е един от водачите на Народната (Съединистка) партия в Източна Румелия, по-късно се причислява към Народната партия на Константин Стоилов. Кмет на Пловдив 1880-1883 година Председател на Постоянния комитет на Източна Румелия. Израства като партиен водач, управлява съединистката пропаганда, редактира в. " Съединение ", обикаля с дипломатическа задача Европа в интерес на обединяването на Северна и Южна България. В идващите години е дипломатически сътрудник и пълномощен министър в Париж (1897-1901), Цариград (1901-1903, 1906-1909, 1914-1919), Виена (1904-1906, 1909-1910), Берлин (1910-1913) и Берн (1919-1920).
Техен братовчед е и един от софийските кметове – Иван Димитриев Гешов (1857-1934). Той е роден в Цариград. Началното и междинното си обучение получава в тамошния Робърт лицей. След Освобождението се завръща в Пловдив. През 1880 година постъпва на работа в Министерството на външните работи и изповеданията. Заема длъжности в българските дипломатически агентства в Цариград и Белград. Завършва право в Париж и от 1889 година се занимава с адвокатска процедура. На два пъти е избиран за депутат в VІІІ и ІХ нормално национално заседание (1894-1898). Заема кметския стол в Столичната община от 23 май 1912 до 11 февруари 1914 година По време на неговото кметуване България взе участие в две войни за национално обединяване. Мобилизацията разстройва активността на всички общински служби. Въпреки това кметската администрация под управлението на Ив. Гешов продължава напъните си за решаването на настоящите проблеми. Общинският съвет отделя особено внимание на жилищния въпрос в столицата и разрешаването на разногласията с бездомниците. Предприети са ограничения за подкрепяне на бедните софийски фамилии, чиито мъже са свикани под бойните флагове - с финансови средства, храна, облекло и безвъзмездна здравна помощ. Издадени са
разпоредби за запазване на София от епидемии
След дълготрайно създаване е открита постройката на Софийската минерална баня (13 май 1913 г.). Завършен е градежът на 7 съществени учебни заведения, продължени са две трамвайни линии. Павиран е най-хубавият площад в столичния град – " Александър Невски ". В началото на януари 1914 година Ив. Гешов подава оставка заради здравословни аргументи.
Но дано се върнем още веднъж към въпросния дом на бул. " Патриарх Евтимий ". Има разнообразни догатки кой е живял там. Твърди се, че къщата е построена от Ив. Евстр. Гешов и е населявана от неговото семейство. Това обаче не дава отговор на истината. Той фактически има няколко солидни сгради в центъра на столицата. Едно от тях, на ул. " Сердика " №4, подарява на Българска академия на науките. Неговият дом обаче се е намирал на бул. " Цар Освободител " №14-16. По своето великолепие и вътрешно обзавеждане триетажната постройка с просторен двор съперничи на двореца. По време на англо-американските бомбардировки през 1944 година домът на Гешов е тежко обиден. В оживялата приземна част през 1950 година се открива Музеят на революционното придвижване, който действа тук до края на 80-те години на предишния век.
А къщата на бул. " Патриарх Евтимий " е издигната със средства на Ив. Стефанов Гешов през 1905-1907 година по план на арх. Никола Лазаров. В нея е живял синът му Никола Гешов. За страдание, няма данни за неговата биография и професионална кариера. Съвсем епизодично се загатва, че е бил посланик. Самата постройка може по-лесно да бъде възобновена в истинския си тип, стига да получи статут на монумент на културата от " национално значение ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ